*
*
*
Не искам с думи 
               да развалям 
                                   тишината,
тъмното не искам да изтрия.
Искам само да 
               ме хванеш 
                                   за ръката
и с безмълвни глътки 
               мене да отпиваш.

същността е..
Най- трудното, но божествено усещане..
Сливането на ръцете и душите...

Какво повече?
Нищо!
Поздрави!!!
Желая ти хармонична взаимност!!!

Bluebird, Zharko, наистина нищо повече не ми трябва...

Поздрави!

..когато чета теб, Нели. Някой беше казал, че е нужно време за да разбереш разликата между преплетените ръце и окованите души... Красиво стихотворение!

който и да е, май ще да е прав...

Нужно е време,за да разбереш
тънката разлика между преплетени ръце
и оковани души, да осъзнаеш,
че любовта не е вечно упование,
а човекът до теб - сигурност за цял живот,
да прозреш,че целувките не подпечатват договори,
а подаръците не означават обещания,
да срещаш пораженията си с вдигната глава
и смел поглед - силен като голям човек,
а не раним като скръбно дете,
да разбереш, че пътищата се проправят днес,
защото земята утре е несигурна за градеж.
Нужно е време за да разбереш, че
дори топлите лъчи изпепеляват,
стоиш ли дълго под тях.
Така че посади цветята в градината на душата си -
не чакай случаен букет.
Накрая ще видиш, че можеш да оцелееш...
че притежаваш истинска сила,
че заслужаваш безкрайна обич!

Вероника Шофстол

//Не зная коя е, не зная каква е, но поне намерих това :)

Абслотютно същото четох :) Подсещащо е..и хубаво =)