Ако светът беше малко по-друг
и можеше да бъдеш мой
без да трябва да се криеш

Аз: Зае*и ме и оставам ничия. Толкова е лесно.
Той: Звучи страшно.
Аз: Не, не е лесно, просто е. Тва ли ти е проблема? Страхуваш се… Страшно е да бъдеш нечий, но е страшно и да си ничий, а…

Греша. 
И си патя.
Цапам.

В солената вода
на мидата
нагазих.

I.
Моята болка  е времето.
Защото го нямам.

Обещавам
да опитам да не се удавя
в пясъка

I.
Спя.
И сънувам, че спя.

Подредих старателно старите тетрадки, после прегледах дебелите папки със задачи, класифицирах и хронологизирах всичко. И сега един рафт от етажерката е подреден. Не че има смисъл.
Сякаш един етап от живота ми мина. Провалих се за пореде...

А казват, че това, което не ме убива, ме прави по-силна.
Загубата не убива.
Не веднага.

Все сортирам,
слагам етикети,
разпределям

Ти си мойто сърцебиене.
Любов.
Туп-туп.

Толкова много искам да видя.
 
А имам само няколко милиарда