Искам да те целуна.
Но ти не се давай.
Не сме свикнали

Няма две праскови.
И две череши няма.
Останаха по една.

Равномерното тропане
на идеалните обувки.
Безумно острите токове

В стария ми тефтер си.
А той е отдавна изписан.
Ще те вмъкна между редовете.

В стария ми тефтер си,
а той е отдавна изписан.
Почеркът ми другаде ще намериш –

Пилея се, по тебе се пилея,
но няма кой да ме събира,
парчета мен навсякъде да търси,

Сега разбирам къде ми е кривото.
Мислите ми са анемични.
Имунитетът на търпението – слаб.

“Къде си?”
Да ти кажа, май няма смисъл да ме търсиш.
Не съм във солницата,

Думите са безмилостни.
Стари писма,
разговори стари,

Ако не бях отишла, може би никога нямаше да разбера какво съм изпуснала. Някой вероятно щеше да ми разкаже накратко, както правя и аз, но каква полза от кратките разкази, когато не можеш да се наситиш с всичките си сетива на това, което ...

Започвам разни неща, опитвам се да завърша това, което съм си намислила, но колкото и да се мъча, не успявам да доведа нещата до край. Позната история, а?... Няма да съм първата, няма да съм и последната. Много пъти съм падала, да, изпра...