*
*
*
Вдишвам.

Тук си.

Докога?

Задържа ли те нещо още?


Имам те.

За миг.

И, ей така,

издишвам и те няма даже нощем.

..ти си песента,
а днес пак се събудих
в свят без звук...
И все пак,
остани при мене.
Тук.
За да те дишам.

В тишината липсваш.
Песента умира
някак недостойно.
И отново става тъмно.
Нямам смисъл,
щом тебе не намирам.

Летя.
Но наоколо е сляпо и глухо.
Търся си песента,
за да изтрия с нея всичко бездушно.
За да живея с това, което остава.
Да те запеем с вятъра
и тъмното да забравя.

И в дъжда им
ще се изкъпем
от тъмно и от тихо.
И ще те запея.
А ти ме дишай,
колкото поискаш.

А после,
ако искаш,
тръгвай.
Но пеша.
За да те гледам дълго
поне във твоето отдалечаване.

Все по-трудно става
моето дихание.