*

*

*

1. Онзи ден, съвсем случайно,

забравил си във мойта чанта

своя молив.

Ще напиша с него

два-три стиха.

И, като го върна после,

аз тайно ще се моля

не само да ми се усмихнеш

и да си го вземеш,

а да оставиш в мене

поне частица друго твое.

 

2. Но не случайно,

а съвсем нарочно,

замислила се бях аз тия дни,

няма молива да дам

на тебе точно...

Твоят молив

на бюрото ми ще си стои.

Може и, напук,

да го изгубя,

и да го намеря пак.

Ала поне тогава аз ще зная,

че имам нещо твое,

на инат!

*Последно състезание заедно, баце. Зная, че ти е любимо стихотворение и затова го пращам ден преди олимпиадата. Едва ли ще го видиш, но да знаеш, че още преди две години и половина, когато бяхме заедно на международна, ми стана любимо и на мен. Благодаря, че толкова го обичаш :) Отново сме конкуренция, мила, но ти пожелавам успехче :)

http://missfix.hit.bg/
мисля, че ще ти хареса.

аз мисля, че ми хареса :) мерсиии :)
за информация - на състезанието тя /момичето, заради което е поста/ се класира, а аз почти :) много се гордея с нея и малко съжалявам, че не я приеха в големите университети, но отново я поздравявам, защото поне ще си остане в Бг :)
и пак: мерси :) радвам се на такива хора :)

Не знам дали си чела Камелия Кондова, тя е една от любимите ми. Отново мисля, че ще ти е интересно да и прочетеш нещата...Слагам линкче към едно забавно нейно в хулите, но има публикувани две стихосбирки Гугъл знае;Р
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=56756

мерси, но на това момиче вече му познаваме стила :) и наистина супер кефи. мн малко успяват да ме радват така. иначе конкретното стихотворение не го бях чела, но е толкова нейно...
ех... аз имам едно, което завършва с "няма да пиша стихове днес"...

Толкова време мина, а още като го погледна това стихотворение и ми става някак си по-леко, по-слънчогледово, и олимпиадите не ми липсват вече толкова.
Благодаря ти, Нели!