Написах го вчера, но се оказа много пророческо... Надявам се поне на вас да ви харесва, че днес като си го четох ми беше болезнено...

***

 

Не ми се ще пък да оставам,

щом време е за надписи финални,

щом друга главна героиня има

за ролята, която заучавам от години,

и хич не го е еня режисьора,

че ще трябва да се снимам само във реклами

за сапуни, омекотители и препарати

за почистване на плочки и чинии.

 

Няма смисъл. Тука нямам работа.

Само бих попречила на операторите

и вероятно бих намразила онази,

чието име се изписва на екрана.

Отивам да си търся друг сценарий,

за да се намъкна нейде между страниците.

Този филм ще го завърши друга. А аз,

във краен случай, реквизит ще стана.

хубаво е, мила, но усещам малко странно чувство х.х Иначе е страхотно!()

Малко объркващо, като се опитвам да го наместя в реален контекст, но е хубаво написано. *hug*

Петя, то си беше странно усещането и като го пишех, и сега, когато си го чета, don't worry :)

Маринче, не се опитвай да го слагаш в рамки, щото, ако ги нацелиш, няма да ти харесат :) Остани си необременена :)

Благодаря ви :*

и продължавам да затвърждавам мнението си с всяко следващо твое стихотворение. това го чета за поне 3 път и продължава да е все така силно и въздействащо...

не ти се случват такива неща, като това, заради което е това стихче (или по-скоро онова, което дойде след стихчето, щото то стихчето се оказа почти пророческо), щото, баце, в такива филми влязох, че не си е работа :D

"Животът е сцена, а ние сме актьори".

...по-важно е, че си усетила накъде те води текущият сценарий ;)

текущия сценарий вече е друг, батенце,
странното е колко бързо се приспособяваме към всякаквите филми...