*
*
*
За онези, които стояха на сенчица и не чуха какво казахме за тях.

Дами и господа, 12-ти "а" !!!

Ние сме „Бандата на Данова”. Бяхме на един от корабите с "Мегистки пирати", който се люшкаше от една „Перфектна буря” в друга. Ситуацията при нас имаше само едно име през всичкото това време – „Война на световете”.

„Великолепната седморка” на момичетата си имаше „Жени котки”, „Мис Таен агент” с няколко подгласнички, имаше си „Подпалвачки”, имахме си звезди от „Мръсни танци” и „Брилянтин”.

Често разигравахме „Спасяването на редник Стоян”, понякога разчитахме на „Шесто чувство” и „Смело сърце”. Имахме си няколко Супермена, а в ролята на "Сваляча Хал" умело се превъплъщаваше Енчо – „Шпионинът любовник”. Но – така е – „Някои го предпочитат горещо”.
                   
                    Има обаче „Десет неща, които мразя у вас":

1. Мразя това, че повече няма да преписвам 4-та задача по геометрия от Вая.

2. Мразя това, че няма да мога да зубкам по немски в часа по информатика.

3. Мразя това, че няма да гледам как Коки се тъпче със спагети от лафката в 304-та.

4. Мразя, че няма да мога да се наслаждавам на Боби, който свири на хармоника с шапка пред себе си в коридора.

5. Мразя, че повече няма да слушам ревовете на Ачката "Матураатаааа, матуратааа"

6. Мразя, че повече няма да гледам как Петя вкарва кош след кош и

7. как Енчо цака г-н Минков на тенис на маса, докато си чета Космополитън-а.

8. Повече няма да видя как Евгени спори с г-жа Йонита Иванова

9. и как г-жа Данова разцъква белот с него и Игнат по състезанията.

10. Но най-мразя това, че сега ще трябва да се разделим.

И още „50 първи срещи” да имаме, пак няма да се познаваме напълно. Имаше обаче хора, които ни познаваха много по-добре, отколкото ние самите. Това бяха нашите учители.

Често на Минкова й се искаше да каже както в „Аполо 13” – „Хюстън, имаме проблем”, но при нея винаги имаше още един шанс за щастлив край някъде между двойно-изпъкналите лещи и адиабатните процеси.

Ние обаче си бяхме галактически стопаджии и си намерихме пътеводителя – препускахме от автор на автор, от произведение на произведение, но г-жа Вълчешка се вживя добре в ролята на джедая мъдрец и ни напътстваше как да победим Звездата на Смъртта – матурата по български.

Ред е на свръх-човечката на Ницше, жената, която си пие кафето с Фройд и си пуши цигарите с Хайдегер, „Кръстникът” на всички МГ-екзистенциалисти – донна Йонита Иванова!

И сега! При нея учехме за „Последният император” и „Гладиаторите”, за историческите „Мъже под прицел”, желязната лейди – г-жа Ковачева!

Дамата, която ни поведе на „Пътешествие към центъра на Земята”, тя прелетя цял океан и после се върна при нас – г-жа Галя Колева!

В нейните часове влизахме с „Писък” и излизахме „Психо”, тя ни вкарваше в „Страшен филм” всеки час – „Терминаторът”, психотрилърът г-жа Кършовска!

Ред е на жената, при която изучавахме „Ледена епоха 1, 2 и 3”. Жената, която ни уреди „Близки срещи от трети вид” с „Цар Лъв”, „Кинг Конг” и „101 далматинци”, нея „Дивото я зове”, „Стоманената магнолия” – г-жа Андреева!

Последен, обаче съвсем не на последно място, особено по чувството си за хумор – „Властелинът на отварите”, „Повелителят на електролитната дисоциация” и небезивестният режисьор и сценарист на касовия разбивач „Изгори, за да светиш” – г-н Михо Гугуланов”!

„Ах, това МГ”!!! Благодарим на учителите, с които щем-не шем, прекарахме тези пет години, но най-много благодарим на онази, която ни търпя по осем часа седмично. Защото каквито и да сме били ние, какъвто и път да сме следвали, винаги ще ни помнят огрени от светлината на нашата свръхнова – тази, която печели наградата на 12а – „Диана Данова - Супер Звезда"!!!

***
Ето това остана след нашето изпращане - спуканите балони и петната от шампанско.

tujno...

Не е зле!

( Как се пишеш в Skype-то) :-)

ти кой си???