Аз: Зае*и ме и оставам ничия. Толкова е лесно.

Той: Звучи страшно.

Аз: Не, не е лесно, просто е. Тва ли ти е проблема? Страхуваш се… Страшно е да бъдеш нечий, но е страшно и да си ничий, а…

Той: Ами да. Не

Аз: Няма средно, сори.

Той: Страшно е, когато си свикнал да си нечий, да станеш ничий. И когато си свикнал да си ничий, да станеш нечий.

Аз: Все тая. Защо ти е да ме имаш?

Той: Искаш ли да те нямам?

Аз: Искам да ме имаш.

 

Най-сладко е

да бъда твоя.

Да си принадлежа

е като

да бъда ничия.

Да бъда произволна.

А аз съм

с етикетче

„Уникат”.

Дано да си

ценител.

Че иначе

оставам

безпризорна,

безпътна

и безсмислена.

не е лесно да имаш някого, по-лесно е да го оставиш безпризорен, за да го има друг. Хареса ми как си го казала. Поздрави, усмивки и едно голямо обичкам те!!!