И онзи ден, и вчера вечер
покрай блока, най-небрежно,
ходеше си черна котка.
Спира се, оглежда ме подробно,
после мигом ме обрича
на тишина, а не на себе си.
И тръгва кротко
в посока някаква различна
и хич не я е еня,
че е нейно задължение
моя път нахално да пресича.
И някак май че нещо е объркано,
когато даже котка черна,
в опит да докаже, че е крив светът,
отказва да ми пресече път.

И при мене стана така вчера...Начи аз си вървя и виждам една чисто черна котка и тамун да мине пред мен се извърна и си замина в обратна посока.. :) Не си идинствинъ :)

*гушш*

Как може такова нещо, възмУтена съм и огОрчена...

Котките не знаят,че ше ни сдухат :D Хаха...Имат ъкъл..иначе..бойй :D