*
*
*

(разговор в стихове)

 

да спрем за миг и да се сгушим

 

шшшшшшт, тишината ще е нашето изкуство

 

 

[искамтеискамтеискамте]

 

 

мълчанието с тишина да нарушим

 

и страховете си без страх да заличим

 

насред поля от слънчогледи да летим

 

и дните свои да направим наши дни

 

да слеем ум, сърце, душа и да творим

 

да забравим, че сме двама и да сме един

 

Божествен дух ненараним и несломим

 

и всеки миг да е все по-неповторим

 

чудесен, омагьосан и непредставим

 

като стихия див и непреодолим

 

 

[искамтеискамтеискамте]

 

 

и колко дълго можем да го удържим

 

дали докрай ще му се насладим

 

безумно влюбени как ще се усмирим

 

а после в себе си ли ще се преродим

 

или създанията си ще разменим

 

ще можем ли един във друг да се стаим

 

и да се кротнем... или пък  да изгорим

 

и дните бели да направим цветни дни

 

 

[искамтеискамтеискамте]

Този път началото бе дадено от fantomusnevidimus... За да ни се случат отново невероятно хубави думички...