*

*

*

Ще се събудим заедно, магьоснико,

насред гора, насред безсмъртие,

безвремие, безкрай.

И вместо тъмнина,

ще има цвят от вишна.

Вплети във плитката ми

вишнев цвят, магьоснико,

за да се разлита от косите ми,

докато тичаме към слънцето

ръка в ръка и босоноги,

облечени във бяло

и в мечти, магьоснико.

Само в ъгълчето на очите ми

блести зелено,

за да мога с поглед да те любя,

щом коленичим в тревата задъхани.

Ще отпусна глава на коленете ти,

и, както вятърът ми е разплел косите,

ще те попивам с тях, магьоснико.