*
*
*
(разговор в стихове)

От думи днес май нямам нужда.

 

Тогава да си поговорим, но наужким.

 

Да си споделим отново устни

 

и неизказани да ги предвкусим

 

и без сънища дори да се сънуваме

 

реални ли сме или се бленуваме

 

или сме със пастели нарисувани

 

скицирани или с бои натруфени

 

обречени да бъдем недолюбени

 

и в Любовта да търсим се изгубени

 

когато чувствата са още неизлюпени

 

а сетивата са от свян прихлупени

 

сами избират си кротуване

 

и не вулкан, ни смело гмурване

 

остават погледите непреплувани

 

безчет милувките непропътувани

 

остават тайните ни нецелувани

 

несподелени, скрити, непробудени

 

 

 

утре ще ти сричам устните

 

за твоите ще питам, вкусните

 

ти ще нарисуваш пулса ми

 

ще рецитираш ти на веждите намусени

 

и заедно ще правим неразумности

 

сърцати до безумност аз и ти

 

един за друг вълшебства сътворяващи

 

 

 

светът им приказка безкрай е, вярваш ли

Благодаря на fantomusnevidimus, с когото, ред по ред, измечтахме и записахме всички тези хубави думички...

И така моето недовършено четиристишие стана начало на нашата насричана приказка :)

еха...

напълно съм съгласна :)