От студ се свивам на кълбо

и ето, че сезоните се сменят.

Търкул, търкул

и спирам до сърце едно,

което се страхува, че ще чуе песен.

Дали към мене ще погледне с любопитство

или дори ще ме прегърне кръгло

и утре двама топли ще изгреем,

за да направим своята дъга

в зората на залязващата и дъждовна утрин…